Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
19.01.2011 г., 14:14 ч.

Някак екзистенциално 

  Поезия
483 0 3

Един бе ми казал, че

е пред прага на нещо голямо. Да де, ама

посетих го отново – навсякъде кръв.

А на тила му зееше рана.

 

Друг риба ловеше – с изкутвена стръв.

От години очакваше онази, голямата.

В надпревара със изгрева стигаше пръв –

ала залезът в клещи го хвана.

 

Всяка нощ замръквах в кариерата нейна –

а тя ме товареше с каменни блокове.

У мен не пееха птици, а цвилеше муле –

превито под тежест жестока.

 

По нещо ми дадоха тримата –

и по нещо ми взеха.

Тя ме вграждаше в нейния

сладко-гибелен храм.

С рибаря зората преварвахме, но пък

винаги ставахме рано.

 

А какво бръщолевеше другият – не разбрах:

,,Мисля, че съм пред прага на нещо голямо!’’

© Константин Дренски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??