Някъде в нощта,
сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят към самота.
Следвайки лунните лъчи към дърветата, бухали,
птиците на нощта, олисани в скърби кацат по върха.

С молитва те мрака постилят,
кат черга по земята,
буен пламъкът не стихва,
а сърдито плъзва по висината,
вятърът мълви, но не стихва,
зората с багрите си целува полята.

Някъде в нощта,
в унисон с брега морски и бледен,
духа вятъра студен,
лее се дъжд, обсипва почвата с тъга,
пърха булото на светлината.

Птиците политат към неистов спомен, вълшебен,
душите си да изчистят, детски мир да посеят,
света обсебен да избистрят, чедата свои да прегърнат,
с крилете си да ги притиснат,
и към бъднините в пролетния разцвет,
мира на гръб да понесат, да спазят тоя завет.

Някъде в нощта,
лилии по реката се поклащат леко в глуха тишина.
Искрици угасват под воала на сенчести слова,
а пръстта шумяща, и пепелта лютива, обагрена от свода небесен
и природата любяща, тъй повяват живота наш към вечността.

Трепне нощта,
реколтата расте и изпълва полята,
кат картина вселената нашарва трепетно лозята.
И дъжда дълго да вали, в шепот ритмично мълви,
песен нежно изпълнява, тъй приказно звъни,
излива се по равнините, процъвтява и скалите троши.

Някъде в нощта,
гдето смърт и живота се пресичат,
и безропотните стволи попиват съня от полята,
тлеят там сенките в мъглата, там гдето нежни стъблата,
обсипани от дъжда изграждат листата.

Трепне нощта,
окъпани в росата, храстите шумтят като есенни листа,
небето е обсипано с мъниста,
ята от птици прелитат над жарки планини,
звездите мълвят стихове, и палят утринната искра.
Изгрява ден, зреят градини, а птиците намират нова земя.