Писмата до утре дали сме изпратили?
Нима любовта е делима
на вчера и днес? Или само приятели
ще стигат за идната зима?
Какво е да кръстиш с човешкото "искам"
най-сладката своя присъда
и още да вярваш усмихнат и искрен,
че пишем, което ще бъде?
Дали оцеляваме? Няма значение!
Смъртта е явление често.
Парцали и кукли, видели спасение,
не чакат в душите ни ресто.