29.06.2014 г., 13:25 ч.

О, съдба, съдба 

  Поезия
424 0 1

/на моите родители/

 

Те всичко направиха за моя сън

и мечтата стана реално същата,

сега, когато аз съм някъде навън,

чакат ме там – сами пред къщата.

 

Та нали затова аз съм техен син,

не само да живея като господин,

а да помагам, както те направиха

и в трудностите не ме забравиха!

 

О, съдба, съдба люта и безсърдечна,

защо, тръгвайки не мога да се върна,

да живея там, миналото да прегърна –

защо болката ми трябва да е вечна.

 

Простете ми, родители мои мили,

за тази моя загриженост некадърна,

аз нямам друг избор, а имам сили –

съдбата не ми позволява да се върна.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??