24.04.2007 г., 11:16 ч.
Обиколката на живота
546
0
1
Петнадесет години врати отварям.
Години наред оставaм в стаи и ги напускам.
Толкова време местата обикалям,
толкова хора изслушвам.
Чукам на първата врата... тя беше красива,
вътре пееше жена.
Погледна ме и ми се усмихна,
но и в нея не можех да стоя.
Друга - пълна със смях, прегръдки и любов,
но не - и там не можех да остана.
Трябваше да чукам по врати, да влизам в стаи, да обикалям живота суров.
Не можех нищо да ти кажа. ...
Години наред оставaм в стаи и ги напускам.
Толкова време местата обикалям,
толкова хора изслушвам.
Чукам на първата врата... тя беше красива,
вътре пееше жена.
Погледна ме и ми се усмихна,
но и в нея не можех да стоя.
Друга - пълна със смях, прегръдки и любов,
но не - и там не можех да остана.
Трябваше да чукам по врати, да влизам в стаи, да обикалям живота суров.
Не можех нищо да ти кажа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Милена Йорданова Всички права запазени
Предложения
-
-
Изглежда толкова голямо пространството на нашата раздяла, че невъзможно е за двама да споделим винат...
-
Аз съм само река – отразила света огледално, водна нимфа душата ми – болка по пътя влече. Щом звезди...
-
Нощта е тъй тиха и всичко заспива. Умората тегне от летния зной! Аз искам, любима, да бъдеш щастлива...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
