Петнадесет години врати отварям.
Години наред оставaм в стаи и ги напускам.
Толкова време местата обикалям,
толкова хора изслушвам.
Чукам на първата врата... тя беше красива,
вътре пееше жена.
Погледна ме и ми се усмихна,
но и в нея не можех да стоя.
Друга - пълна със смях, прегръдки и любов,
но не - и там не можех да остана.
Трябваше да чукам по врати, да влизам в стаи, да обикалям живота суров.
Не можех нищо да ти кажа. ...