Я, виж надолу, по-надолу в тъмното,
в заровената памет на пръстта...
Оказва се, че някъде по стръмното,
човекът се разминал със света.
И трябвало да стигне в най-дълбокото
на блатото от слава и печал
и птица да потърси в най-високото:
"Живял ли съм или не съм живял??"
А ти, поете - жадно, гладно, страдащо
миро́ за красота, любов и лек,
с вода от кораби неплаващи
измий я болката облечена в човек... ...