27.10.2007 г., 21:53 ч.

ОБРЕЧЕНОСТ 

  Поезия » Любовна
919 0 11

СТАЕН ВЪВ ГРАДИНА ЛЕНИВО СМЪЛЧАНА,
СЪС СЪЛЗИ ГОРЧИВИ РИДАЯ В НОЩТА
АЗ, ВОЛНАТА ПТИЦА НА КРЪСТ ПРИКОВАНА,
ЗА ПОЛЕТ ЕДВА ЛИ ЩЕ МАХАМ С КРИЛА.

ВЪВ ЗИМНАТА ВЕЧЕР, НАВРЕД В ТИШИНАТА
ГЛАСЪТ МИ ОТЕКВА, СКОВАН ОТ ТЪГА
И ТИХО И НЕЖНО ЦЕЛУВАМ ЗЕМЯТА
И С БОЛКА НАПУСКАМ СВЕТА...

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??