Объркан ли си?

Безкрайно лутащи се във мечти неосъществими,

заслепени продължаваме напред

и всяка стъпка е незнайна,

и неопределен е всеки следващ ход.

Питаш ме защо съм тъй объркан...

Не виждаш ли света около теб?

Бродейки в мъглата непрогледна,

студът всичко вече вледени.

Мракът хората изпълни.

Сърцата грехът зловещ изпепели.

Ден след ден омразата нарастна.

Хаосът Света предишен тотално промени.

Обърканост обхвана вече всички.

Нормално е и ти да си объркан.

Нормално е да не искаш да живееш в този Хаос,

но помисли, щом в него и ние живеем,

то и Той е вътре в нас.

Но ти сам реши,

защото в този свят сме аз и ти...

Посветено е на най-добрия ми приятел Красимир Иванов