Казаха ми, че не виждат нищо ново
и поставиха оценка на откровеността,
но не на смисъла, а на римуваното слово
дадоха 4-ка.... е, такава е реалността.
Но никой не разбра, че още се измъчвам
и че има и неизлечими рани,
че времето все назад ме връща
към едни и същи мигове неразбрани.
Поставиха четворка на страданието,
явно свикнали са да ме боли,
мисля, че това ми е наказанието -
да оценяват моите сълзи...
Но аз не пиша празни рими -
откровеност и честност наричам това,
не търся мили думи, пиша с години,
за да разкрия пред всички свойта душа.
Миговете на щастие, за мен твърде редки,
са когато някой ме разбере,
но не оценката с нетърпение чакам,
а просто три-четири думи от сърце.
Ако искате, поставете ми две,
не би ме ядосало това,
ядосва ме, че някой може да даде
каквато и да е оценка на нечия душа!
© Петето Всички права запазени
Гледай по-ведро на нещата!
Критиката наистина е начин да
откриеш себе си!
Сега се усмихни и продължавай да пишеш!