18.02.2020 г., 14:45 ч.

Очакването 

  Поезия » Философска, Друга
434 1 2

Очакването е с обветрено лице

и поглед дълъг като хоризонт,

с отпуснати във празното ръце,

полюшващи се като скършен клон.

От бавното изтичане на времето,

минаващо случайно покрай него,

остава недокоснато. Неверието

тук е безприютно, заедно с егото.

И цялото безсмислие на словото

отишло си е, както чувствата.

Останало сърцето в безтегловност,

пази надеждата. Тя не напуска.

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, „очакването има хиляди лица“... Не веднъж съм се опитвала да ги опиша.
    Благодаря, Дочка!
  • Очакването има хиляди лица...
    (Като смъртта, умората, вината.)
    И малко пламъче обагрило нощта
    една надежда - корен на мечтата...

    Благодаря за поезията!
Предложения
: ??:??