Погледни ме, аз съм огледало
закачено на стената, с пукнат гръб.
В мен сега е твойто голо тяло
и лицето ти, потънало във скръб.
Мъката ти мога да усетя,
чувствата обаче не разбирам.
Образа ти щом от мен изпратя
всеки път веднага го забравям.
Аз познавам само тази стая
сякаш винаги била е вътре в мен.
Тя е целия ми свят, безкрая,
и светът... е целият в мой плен... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация