Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
12.01.2024 г., 12:15 ч.

Oгнен жиг 

  Поезия » Философска, Строги форми
236 2 5

В душите наши се стаява ледна зима,
снегът остава си несбъднат бял копнеж,
понечиш някому ръка да подадеш,
а той с насмешка хладна, ясно различима


глава извръща рязко. Безразлично кима,
или препъва те... В сърцето ти бодеж,
инстинкт защитен – ни да вземеш, ни дадеш,
е болката ти, че те няма, а те има...

 

И тъй пътува ден, след ден като керван,
животът ти. Осъмваш и замръкваш взрян,
в мечтата своя – някой ближен да ти бъде.

 

А всеки сам е и в очите си – велик,

поете, глупав и белязан с огнен жиг,
сам, нелюбим... Такъв живот ти е присъден.


 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??