Всеки твой ден е златна находка              

от цветове, аромати и плод.

Вятър настила пъстра рогозка

в парка под есенния свод.

В гнездо от суха шума и шишарки

заиграва топъл слънчев лъч.

Взривяващ полет на ята от гарги…                                                   

Последни топли дни и детска глъч. 

Преливат даровете в кошница огромна,

препълват избите на всеки дом.

Най-щедрият от месеците е октомври!

Все още няма облаци на твоя небосклон.

От теб ще си открадна топлината.

ще боядисам моята коса със твоя цвят.

Огърлица от кехлибарен наниз и позлата 

гърдите ми ще украсява като водопад. 

Но спри! Защо така си начумерен?

С вятъра се заигра, съблече всички клони.

Раздра червено – жълтите премени

и със замах дърветата остави голи?

Разбирам, ти мисията своя си изпълни.

Проправяш път на своя ноемврийски брат.

Налазват, пъплят вече облаците тъмни,

и зимата чрез тях ни дава знак…

Като вода и огън си различен,

ту летен, ту  дъждовен, променлив…

Непостоянен, като чувствата у хората,

но незабравим и … винаги красив!