Опитва се целувката, не се описва
Целувките, макар различни, магия са,
награда висша за душата и плътта...
Благодарната – красив завършек
на усмивка, издължила
сладка дан към доброта...
Има и целувки – бързи, леки,
като Катеричи лапки,
тупкащи плашливо по асфалта
на притулена алея в парка...
Често смятани за неприлични,
Дръзките са пионери смели;
изкачват върховете стръмни
на заблуди, на неверие,
слизат до места потайни,
прекосили джунгли свян
и открили, що открили,
не остават дълго там...
Специалните творят искрите едри
към онази взривна радост,
сбрана в писък едновременен
на възторгнатите сетива...
Други пък са стъпки нестинарски,
но не с езически, влудяващ ритъм;
грижовни, търпеливи, бавни –
повиват въгленчета, още парещи...
Едва ли мога да опиша
целувката, родена не от страст,
без огъня – помитаща първичност;
Помня я, успявам да я вкуся,
вече като мъж – с жена,
но там, в началото – момче, момиче,
познали я, потръпнаха учудени,
колко нежност носят в себе си;
Езера – дълбока, бистра нежност,
преливаща с вълничките любов,
отдадено, към устните на другия.
И тогава, и сега – дребничка си ми е Тя,
а пък аз – висок, висок...
Топлата безлунна нощ
пошушнала ми бе лъжа невинна:
„Мила – виж, сред юлското небе
звезда изгрява днес, за нас единствено!”
Зърнал драгото, любимото лице
да вдига поглед доверчиво към небето,
приведох се, обхванах го с ръце...
дъхът ми някак убеди ресниците
да скрият слезлите в очите ù звезди...
Целувахме ли се наистина?!
Дали докосваха се устните
или вечерният ветрец - перце на гълъб –
притичваше игриво между тях,
изкусно галейки, пропивайки ги с аромат;
упойващият аромат на лято,
с едва загатнати оттенъци на грях...
Измъчвам думите, бледнее словото.
Защо опитвам се, щом мога да усетя
магията, отново и отново;
коприна, тюл... ефирните вълни...
„Мила, погледни - в небето
ни кимат цели две луни!”
23.04.2015
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Казвам се Людмил Нешев и съм... алкохолик
-
Дааа, пиян и още как. Най-хубавото пиянство на света. И ако обичаш, недей да ми напомняш за възможен махмурлук впоследствие!
-
> Хей, Краси, я се стегни! Май разпусна юздите на въображението. Даже взе и да примляскваш, палавнико!
> Лейди, драго ми бе да разбера, че излишната скромност не е сред симпатиите ти. Подай си „чашката” насам, моля!
> Алооо, Рени, я недей да се заиграваш с думичката! „Практикуваща” е употребено само в смисъла на реално извършвано действие и не бива да се свързва непременно с неизбежната досада от непрекъснато цункане през деня и нощя, което в един момент ще изхаби сетивата, скапвайки романтичното възприемане на целувката. Ех, миличка, май на всички ни се иска да сме начинаещи, за да можем пак да изпитаме девствената тръпка на първооткривателството в безбрежния свят на чувствеността. Все пак ще изпълня препоръката ти и ето, в този миг, изричам името пожелано от теб: Бъди и се чувствай Начинаеща всеки път, когато те целуват!
> Колко хубаво си го казала, Василка! – „Първата опиянява! Изтръпват бедрата, не си жив – летиш към небесата...” Благодаря за проявената съпричастност! -
Първата опиянява! Изтръпват бедрата, не си жив- летиш към небесата! Как да я забравиш? Харесах!
-
На твое място бих избрала "начинаеща", Людмиле! В "практиката" няма нищо романтично
-
Трактат за целувката се заформил тука!
Но не наукообразен, а много ретро-романтичен,аристократичен, галантен, елегантен, одухотворен, копнежен...
Ммммм... -
> Таня, белята ли си търсиш?!! А относно възпяването на „въздушната” целувка, още отсега заявявам, че няма как да се случи, защото преди да я „духнеш” първо докосваш с устни дланта си. Да цункам себе си? – Ужас!
> Вики, май се сещам за една-две целувки, по-специални и от Специалните, но реших да ги спестя, за да не „обременявам” въображението на читателя.
> Баш така си е, Ирен! – Разковничето е в самото опитване.
> Благодаря за честитката, Елица! Две години в сайта всъщност ме правят „малолетен” което се надявам да извини пропуски и несъвършенства при написването на четиво за „възрастни”
> Рени, благодаря за прочита и харесването на моята теоретична измишльотина, но бих бил доволен повече, ако това е сторено от една „практикуваща” жена.
> Помечтай си, Лейди, помечтай си!... Разбира се, че ще почерпя. От коя целувка искаш да ти налея?!
> Раде, благодаря за загрижеността, но познавам Лирическия още от времето, когато бе едно „лошо” ама много лошо момче, а сега явно е решил да позамаже лошотийката с това си поведение. А, да, видях израза „Едва ли” подсказващ, че не вярваш кой знае колко на изразените от теб притеснения. И правилно!
> Белла, престани да ме възбуждаш!
> Миночка, разтапя ми сърцето тази твоя възторженост! -
Лично за мен,това е прекрасно произведение!Наистина прекрасно!
-
Ех, ама такъв си един внимателен, разнежващ, ласкателен и т.н. Само не забравяй, че жените винаги са си падали по "лошите момчета"!Да не остане лирическия ти с пръст в устата! Едва ли!
-
Много ми хареса, Людмиле! Поздравявам те и аз!!
-
Атрактивно заглавие и богато съдържание!
Задъхано от емоции...
Честита годишнина в сайта, Людмил!
С хубав стих я отбелязваш. -
Със сигурност вече няма целувка да описвам, а само ще опитвам
-
Я, виж ти!
Дата на регистриране 28-06-2013 г. 19:59
Честито! По този повод следващия път да възпееш "въздушната" целувка! Знам, че го можеш! -
Други видове познаваш ли или тези са всичките? Лично аз, не успях да се сетя за още възможности
-
Абе аз да си кажа...
Има една максима, която изповядвам - дорде не видя (усетя), не вярвам!
А, за стихото ли се говори тук?! Стихото - чудесийка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
