21.03.2011 г., 0:05 ч.
Оптимистично
Оптимистично
Животът възел е от страсти и желания,
понякога ни приковава и на кръст
с пирони от душевни мъки и терзания,
нерядко сам се трови с чувството за мъст.
Но някога... когато този възел разплетем,
с въжетата му яки мост ще построим.
Недъзите с остатъка от тях ще изметем,
по моста ще преминем в свят неустоим.
Животът възел е от страсти и желания,
понякога ни приковава и на кръст
с пирони от душевни мъки и терзания,
нерядко сам се трови с чувството за мъст.
Но някога... когато този възел разплетем,
с въжетата му яки мост ще построим.
Недъзите с остатъка от тях ще изметем,
по моста ще преминем в свят неустоим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Христо Запрянов Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
