ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
21.03.2011 г., 0:05 ч.

Оптимистично 

  Поезия » Друга
1371 0 20

                       Оптимистично

 

Животът  възел е от страсти и желания,

понякога ни приковава и на кръст

с пирони от душевни  мъки и терзания,

нерядко сам се трови с чувството за мъст.

 

Но някога... когато този възел разплетем,

с въжетата  му яки мост ще построим.

Недъзите с остатъка от тях   ще изметем,

по моста ще преминем в  свят неустоим.

 

 

© Христо Запрянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз тая надежди! Поздрави бате, Ице!
  • Мъдър оптимизъм,ИЦЕ!
    Поздравления!
  • Чудесно стихотворение!
  • Това си е за под-раздел "философска"...
    много ми хареса...наистина много оптимистично
  • За мен е чест,благодаря.
  • Блонди, колкото и странно да звучи, но аз уважавам неуправляемият ти характер.Що се отнася до въжетата, от тях може да се направи и ласо, с което да се стегне и нашето гърло.Според мен е по-добре да си направим крайно необходимият ни въжен мост.
    Страннице, първо те поздравявам за избора на ника. Чудесен е! Ако някога реша да публикувам разказ или стих с това заглавие, приеми го като поздрав.
  • Поздрави, Христо!
  • Честита пролет, плетачо на въжета!
  • Дани, Zapi(така ми викаха моите немски приятели),Таня, Ради, във всеки от нас има заложено достатъчно количество оптимизъм и ако има нещо странно, то е, че немалка част от хората, дори и без екстремни причини, го държат под ключ и предпочитат да играят ролята на "Многострадална Геновева". Поздравления, че за вас това не важи!
  • Браво, Христо! Чудесно е!
  • Наистива оптимистично. Поздравления!
  • От такива думи имаме нужда.Поздрав!
  • Много е ведро,много надежда и воля за живот! Харесва ми! Поздрав!
  • donWalcheze (Лучано ):Когато става въпрос за морални ценности, не бива да се забравя, че за тях няма нито стандарти, нито разрешителни режими.
    Решаващо е можем или не можем, искаме или не искаме, ще строим или не.
    Достатъчен е един отрицател отговор, за да прати отново "моста" в забвението, но за сметка на това пък ще има повод да продължаваме да хленчим и да чакаме някой друг да се заеме с построяването, а ние да си седим отстрани и да му търсим кусури.

    Лили и Жени, благодаря ви за топлите думи!
  • Браво!
    Харесвам оптимизма!
    Поздрав!
  • Отлично! Но да слезнем за малко на земята, да се поогледаме в реалността и сами си отговорим ... "Кой ще ни позволи ... ?!?"
  • Човек, който не вижда светлинка, когато живота му се "стъмни" или не може да си я запали, макар и в мислите си, с него е свършено - той вече се е предал.
    Що се отнася до въпроса кой ще изплете моста, по който ще минем в по-добрия свят отговорът е: Докато си задаваме този въпрос, мост няма да има.
  • Боже колко въжета ще ни трябват за тоя мост?!А кой ще го оплете?...
  • Дай, Боже!
Предложения
: ??:??