Оптимистично
Странно, днес на всичко ме е яд,
а уж не шетам на подобни настроения;
Възможно е да имат пръст сезоните
с тотално сбъркан кръговрат –
навлякъл зимата за ежедневно изражение,
преждебременен, на есента с тревогите –
все губя лятото в слепящо примирение.
А може би подразни ме обидна нотка
в гласа на тоз окаян свят?
(Параноята опитва да ми спретне клопка).
Отговорът сигурно банално дреме
в аномалното магнитно бреме.
Както и да е – уйдисал на яда си,
тропвам с крак, и хоп – затъвам до колени!
Все забравям, че под мене някой
коварно е подложил блатото
на нерешимите проблеми;
Сега, без дружеска ръка,
как от тинята да се спасявам?!
Сполайте – мярна се една!
Уви... тя милостиня дава.
Къде е оптимизмът ли? - Чака хрисимо
в редовете още ненаписани.
19.09.2014
© Людмил Нешев Всички права запазени