Нападат, като зли хиени
сто делника и с нокти черни,
разкъсват – няма теб и мене,
понявга само лъч се мерне.
Просветне в купчинката прах,
позаболи, където парне,
от радостта на всички тях,
лета изгубени навярно.
Където крих се - пак се крия,
в онази кожа, сред бодлите,
в нощтта ми – с черната шамия,
а ти си мъж и не боли те. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация