Тя е красива, защото е ничия,
знае, в нозете ѝ ляга градът.
Сластни очи етикети лепят,
върху челото ѝ, ала обича я,
август – покорно заситнил подире ѝ,
устни разтворила диша едва,
сляпа за хорската лъст и мълва,
дето след нея растат, като циреи.
Слънчево зайче в забързани ручеи,
грейва в очите им само веднъж,
вятър нашепва, че днес ще се случи и
тя ще прегърне любимия мъж.
Той ще е смугъл и луд непокорен, и
с него светът ще е ласкав и нов,
тихо ще пусне в сърцето ѝ корени,
тази – последна и първа любов...
© Надежда Ангелова Всички права запазени