5.10.2018 г., 1:14 ч.

Остава прах. И думи. Много... 

  Поезия » Друга
971 18 37

И лятото ни все е куково,
все нещо малко не достига.
Живот от думи, мисли, звукове,
корица има, няма книга.

 

И есента седи на прага ни,
измамно слънчева, засмяна.
Увехнали цветя предлага ни...
Да! Не живот, а икебана.

 

А цял живот летим, към слънцето.
Високо то е и безмълвно.
В мочур от сълзи пада зрънцето,
което тъй и не покълва.

 

И мразят есента безплодните,
а зимата ги съди. Строго.
Светът убива непригодните.
Остава прах. И думи. Много...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Благодаря на Ани (Анита 765), за вдъхновението и на Валери Димитров, за "сръчкването".

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Чудесно!
  • Благодаря!
  • Поздравления и от мен!
  • Добре дошъл, на моята страничка! Аз благодаря!
  • Така е... Благодаря Ви, че толкова хубаво ми го припомнихте!
  • Нежност моя, Елка, Кате, Иржи, благодаря ви!
  • Силна творба!Поздравления , Наде!
  • Не знам на какъв курс си ходила,или повторила,Наде,но аз мисля,че тая активност те шлайфа!Ми ти всеки ден си с нов стих и стават все по-прекрасни!Сигурна съм,че ще пишеш и.....когато "земята спре да се върти!."....
  • Много ми хареса! Финалът е изключителен! Поздравления, с удоволствие чета такава поезия!
  • Чудесно е, талантливо Наденце...
  • Благодаря, Светулчице!
  • Поздравления за Поезията !
  • Благодаря, Дани! Лина!!!
  • Харесва ми, Наде
    И есента седи на прага ни,
    измамно слънчева, засмяна.
    Увехнали цветя предлага ни...
    Да! Не живот, а икебана.
    Поздравления!
  • Да, (с)получило се е като в онази поговорка: "Думам ти дъще, сещай се снахо"... Докато снахата е глуха, а дъщерята заета, действието ще го извършва онзи, комуто е потребно. Браво, Наде!******
  • Благодаря, Руми!
  • Koрица има, няма книга...да...съдържанието липсва ... Наде, благодаря за удоволствието!
  • Влади, Марийче, благодаря ви!
  • Впечатляващо вдъхновение имаш, готово да превърне всичко в запомнящ се стойностен стих, Наде! Поздравления за поетичното ти можене!
  • Ивон, Марианче, благодаря ви!
  • Прочетох с удоволствие!
  • Благодаря, Веси!
  • Невероятен стих, Наде! Прибирам си го и ще си го препрочитам с удоволствие. Поздравления!
  • Аз ти благодаря, Бени!
  • Наде, потръпнах... Тук всяка дума си е на мястото, тежка от истина и мъдрост...Възхитена съм, благодаря на теб за преживяното удоволствие и на Майстора за избора!
  • Благодаря, Краси! Водичке, Лия, прегръщам ви! Роби, Ганчо, Стойчо, радвам се, че ви харесва! Магьоснице, Меги, винаги имате добра дума за мен! Пароле, пароле...Благодаря, сенсей! Ани, не бях поглеждала на нещатата от такъв ъгъл. Не, само на курс за трактористи и философски не съм ходила..Благодаря! Щурче, LY.
  • "И мразят есента безплодните,
    а зимата ги съди. Строго.
    Светът убива непригодните.
    Остава прах. И думи. Много..."
    Респект, Наде!
  • Браво, Слънчо! Поздрави и на вдъхновителите. ☺
    Според мен стихът ти трябва да е в графа философски...
  • "И лятото ни все е куково,
    все нещо малко не достига.
    Живот от думи, мисли, звукове,
    корица има, няма книга." - зашемети ме! С истината!
    Благодаря, че пишеш толкова близко-човешки и прямо!
  • Прекрасна поезия!
    Приеми моите приятелски поздрави, Надежда!
  • Думи, думи, думи, приятелю Хорацио...
    Хубаво...
  • Тъжно и много силно!
  • Разкошен стих!...
    Браво, Наде!...
  • Знаеш ли, Наде, преди години бях прочела една мисъл в руските страници, не мога да я цитирам точно, но в нея се казваше, че думите не са сила, силата са чувствата, които ни карат да ги изречем или напишем. Те могат да бъдат оръжие или щит, могат да са инструмент в ръцете на извратения, но без ситуация, от която могат да се породят, не означават нищо...
    Радвам се, че си се докоснала, до моите и се е родило такова стихотворение.
    п.п. В духа на писанието ми да те попитам: Абе, ти да не си ходила на философски курс тайничко? Защото подозирам, че не само си ходила, ами си го и повторила.
  • Благодаря,Наде! Имах нужда,точно от тези рими!
  • Във финала откривам посланието на стиха:

    И мразят есента безплодните,
    а зимата ги съди. Строго.
    Светът убива непригодните.
    Остава прах. И думи. Много...
    Тъжно е да си от безплодните и непригодните...
    Смело е перото ти, Наде!
    ©
Предложения
: ??:??