Островът...2
Накрая укротиха се водите
на гневният до скоро Океан,
пред нас изкочи Остров от вълните,
а вятърът бе в палмите му там...
В чаровната смарагдова лагуна
прибоят бе със слънчеви следи
и всеки лъч трептеше като струна
от вятърът над сънните води...
От гаснещата светлина на залеза
бе тайнственият дух на вечерта...
Една звезда внезапно го проряза
и в необята диря очерта...
За нас макар откритие съдбовно,
но Островът в безкрайни Времена
все тук е и Стихии безусловно
посрещал много бе през Вечността...
На кея бе позната суматоха –
във кораба се блъскаха вълни...
С внезапен отглас от Една епоха
се стелеха над Острова мъгли....
В мъглите са оплетени миражи
със луди, фантастични Светове,
дори с не оцелели екипажи
във танц със ураганни ветрове...
И дружно те към кръчмата отиват
и се люлеят весело във транс --
след полунощ отново да са живи
получат ли от урагана шанс...
А може ли пристанище без кръчма,
от как се помни те са като дом
и тих уют след щорма се излъчва
от всяка чаша със ямайски ром...
... Нощта чертае с островните палми
невероятен приказен сюжет
и вярваш сам, че с ангелските псалми
и вятърът припява тук в дует...
... А буйни огньовѐ го осветяват
и тъй ще е до края на нощта,
понеже този Остров населяват
безгрижните деца на Любовта...
... От рая на художниците, горе
тук всеки миг ще дойде и Гогѐн
за да рисува за Историята:
момичетата с шоколадов тен...
Едно време в Пасифика; 18.01.2018.
© Коста Качев Всички права запазени