1.10.2018 г., 21:07 ч.

(от)пътуване към Нищото 

  Поезия » Философска, Друга
639 6 11
Времето – верният син на Земята,
тръгна да търси сред пясъка камък.
Бе повярвало, че подпре ли вратата,
ще опази от Вятъра крехкия пламък.
Той да му шари стените с рисунки
дето припяват преди да изчезнат…
Те да му правят мили муцунки,
та да не гледа в синята бездна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
: ??:??