Дъждът отчаяно над мен вали,
опитвам се от него да се скрия.
Пробождат капките като стрели,
а трябваше да са благословия.
Къде остана звънкият му глас,
усилен от бъбривите капчуци
и летния му романтичен валс
в маншетите на старите улуци?
Защо така приличат на сълзѝ
прозрачните му изнурени пръски?
Защо подире му мъгла пълзи,
оплита се в трънаците и съска? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация