мразя тази тъга
тя е сякаш ръка изотникъде
която ме сграбчва
направо за гърлото
и изстисква
сълзящи предчувствия от очите ми
превръща се на змия
и се свива във дупката
издълбана от други тъги като нея
точно под ключицата
и снася яйцата си
и дори да я грабна
и да я хвърля
и да я стъпча с крака
след време в гнездото
отново ще има котило
мразя тази тъга
която отгледана се превръща на дракон
и разперва криле
заемащи целия торакс
и започва да маха с тях
а те са с болезнени шипове
и раздират гърдите ми
спри да махаш
спри да махаш
тъга
с тези груби криле
и я хващам внимателно
обездвижвам я
и я пъхам в найлонов чувал
от онези в които изхвърлям боклука
внимавайки за бодлите ú
моля те
забрани ми
да отглеждам тъги
Публикувано във:
© e-Lit.info Сайт за литература, 2020
© Павлина Гатева Всички права запазени