14.11.2023 г., 17:20 ч.

Отлитане 

  Поезия » Пейзажна, Философска
448 3 2

Стои гнездо самотно,
напразно чака птица.
Поклаща се сиротно,
изгубено в мъглица.
В преплетените клони
тъга го полюлява.
Минават дни, сезони...
На чудо се надява.
Ще дойдат, но се бавят,
объркани в проблеми.
Но птиците не идват,
те вече са големи.
Не, няма да се върнат!
Стои гнездото клето.
Сняг клоните прегърна,
разплака се небето.

 

 

 

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??