Времето спря, а никого не чака...
Като в апатия, без чувства и намерения,
статично, до мен, не отминава
и не отброява секундите часовника.
Сега, преди и после е сега
и живея в един момент, от много измерения,
като непознат, който никой не познава,
но бавно опознава вината и виновника.
Стоически, с търпението на планета
съществувам, в моето мъничко нищо,
където аз съм сакралното нещо,
единствено и само за никого... ...