3.03.2018 г., 21:16 ч.

Отвъд крепостта 

  Поезия » Любовна, Пейзажна, Друга
452 1 7

Не ме намирай, искам да се губя –

сред хора, сред морета, сред поля,

сред сънища и няма да се будя,

щом няма път пред мен да се спася.

 

Не ме догонвай, трябва да избягам –

от думи, от мъглите, от вина,

че до лъжа не мога да си лягам

и скитам сам със своята съдба.

 

Не ме заключвай, трябва да съм волен –

сред песни, сред каньони, сред мечти.

Кажи ми, как да бъда пак затворен,

щом тясното душата ми мори?

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??