Algol (Мария Митева)
170 59
29.12.2024 г., 6:50 ч.

Пепел 

  Поезия » Пейзажна, Философска
105 1 6

Сиво пепелище, дим се скръбно вие,
в плащ от гордостта си,  рани тежки крия.
Никой не допускам, там дълбоко в мене,
дето светлината тихо, кротко дреме.

 

Дълго се повтарях, в грешки сладко стенех,
мъдрост скъпоценна, жадна аз да взема.
Нивга не докоснах ярка, златна слава,
жаждата жестока – тя е мое право.

 

Прошката не искам, дайте я на други,
раят се отсъжда само по заслуги.
Грешна се родих, смолиста си оставам,
късчета душа сърдечно днес раздавам...

© Мария Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се и благодаря, ИнаКалина!
  • Отвори си душата, нека й влезе светлина. Хареса ми.
  • Благодаря, Петя! Светли празници и на теб!
  • "Сиво пепелище, дим се скръбно вие,
    в плащ от гордостта си, рани тежки крия"

    Всички го правим! Поздрави и светли празници!
  • Благодаря, Стойчо! Светли празници и на теб! 🙏 🌹 🍷
  • Изповед, която дълбоко в себе си носи светло послание.
    И надеждата, че въпреки наранената душа да е затворила "дверите на непристъпна крепост",носи в себе си топлотата на любовта!
    Светли празници, Мария!♨️🔆🙏🙂🌹
Предложения
: ??:??