щураче (любимка)
133 4005
11.01.2021 г., 8:56 ч.

Перде 

  Поезия » Друга
658 5 10

От ъгъла на тъмната си стряха,
пролази паяк кръстоносец,
а пеперудите ми кротко спяха,
накацали по тихия прозорец.
Красиви, пъстри, живи от ветреца,
прошушващ в нежните крилца.
В копринените ми пердета,
Сластта предвкусва пиршества.

© любимка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да
  • Ето го моя Сокол, все го гледам, като прелита насам-натам. Ина, това е сокол, нали? Дръпни ми пердето и ми кажи
  • Категоричност. Внушение има. Дари, дърпай пердетата да излетят през прозореца ..
  • Ронрозар, за съжаление веригите в живота съвсем не са хранителни, колкото и да изглеждат такива Надникнал си между пластовете.
    Дис, не можем, те украсяват пътя на коприната
    Да, Ив, този паяк ще умре от глад, не подозира, че носи надгобния си кръст :р
    Благодаря ти, Митванс
    Стрейнджър
  • Пишеш многопластово и многопланово и то с ярък символистичен изказ, което предполага различен читателски почерк и тълкувание.
  • Харесва ми! Поздравления!
  • Да събудим пеперудите
  • Хранителната верига на живота и любовта...
    Много силен подтекст!
  • Къде? Знаеш ли?
  • Важното е, да не ти пада пердето :р
Предложения
: ??:??