Перести облаци,
призраци рошави,
сякаш раздърпани
в нечий двубой.
Бавно се гоните,
нежно разстилате
белия пух от телата.
Странните форми
изписват в небето
бяла следа и вият опашки
малки пътеки,
изтлели встрани
и прозира през вас
синевата.
Като плетени шалове
диплите дълги ресни
и изчезвате
пръснати,
сякаш не бяхте дошли.
© Весела Петева Всички права запазени