Трудно ще замениш перото със писалка,
но мастолото в буркана е отдавна замръзнало.
Нямаш избор, хващаш бездушната пластмаса
и започваш да редиш буквите като мъниста-
Една след друга, вече "някакви" си букви там поставяш
и замислено след всяка запетая и точица спираш,
и припомняш си някогашната наслада от перото:
Как заедно се разхождахте по редовете на белите листя
и как дарявяхте с живот всяка буква на света,
как заедно от нищото сътворявахте света,
как леко на стойката поставяше го и лампата загасяше,
а Луната горе изгряваше и деня изгаряше. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Дали може тя да върне чувството на вечността?
Или ще го замени със самота?
*******************************************************************************
Как заедно обхождахте белите листя
и как трепереше ръката ти,
когато лек гъдел от перото ти усети
и капка мастило от трепетът ти
покапваше и по буквите
се стичаше
и после всичко започваше отново.
Ти и то, заедно пред вратата на света.
Дали и с пластмасата ще е така?
Или ще е просто "здравей","довиждане"!