Песен на шише домашно вино
ПЕСЕН НА ШИШЕ ДОМАШНО ВИНО
Когато хлябът ми изсъхне, а виното ми вампиряса
и фъфлят във съня ми влъхви, че пия сам на пуста маса,
когато хлъзгавото време започне да ми се изплъзва
и – тежко – пладнето отнеме последната ми глътка въздух,
когато бялата ми риза за сбогом в залеза се вейне,
а моят син гердан нанизва от песните ми ненадейни,
когато сетната ми стомна беззъбо хили се на суша,
тогава кой съм ще си спомня – и само себе си ще слушам.
Да пея? Или да нареждам? Ухото си ли да накълцам?
Живях с едничката надежда, че не живея посред вълци.
Садих и сякох. Камък къртих. Деца роих. И бръчках крепа.
И пих за живи и за мъртви, додето се превърнах в пепел.
Снова – облъскано вретено. И песен пея – сам и улав.
А после стихвам ужасено
от всичкото, което чувам.
_________________________________________________
Честит Празник Свети Трифон Зарезан, приятели!
© Валери Станков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Честит празник, Валери!
-
Вихър си, тайфун си, вулкан си поетичен!
-
Честит празник на виното и веселието, Валка. Да ни почерпиш малко с твоето менте Мерло! Наздраве!!!
-
Садих и сякох. Камък къртих. Деца роих. И бръчках крепа.
И пих за живи и за мъртви, додето се превърнах в пепел.
Снова – облъскано вретено. И песен пея – сам и улав.
А после стихвам ужасено
от всичкото, което чувам.
Няма такава поезия! -
Тъжно и смешно. Хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
