ПЕСЕН НА ШИШЕ ДОМАШНО ВИНО
Когато хлябът ми изсъхне, а виното ми вампиряса
и фъфлят във съня ми влъхви, че пия сам на пуста маса,
когато хлъзгавото време започне да ми се изплъзва
и – тежко – пладнето отнеме последната ми глътка въздух,
когато бялата ми риза за сбогом в залеза се вейне,
а моят син гердан нанизва от песните ми ненадейни,
когато сетната ми стомна беззъбо хили се на суша,
тогава кой съм ще си спомня – и само себе си ще слушам.
Да пея? Или да нареждам? Ухото си ли да накълцам?
Живях с едничката надежда, че не живея посред вълци.
Садих и сякох. Камък къртих. Деца роих. И бръчках крепа. ...