МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4087
13.10.2020 г., 8:28 ч.

Песен за Хайредин Червенобрадия 

  Поезия » Друга
402 2 5

            /Из "Събраните съчинения" на Удивителния Вергилий/    

                     

                                             Ти, мой наречен, злато и бисери!

 

                                             Афанасий Фет, "Свещи в два реда"

 

Птица е хищна галерата, виснала

сякаш над бездна зловеща.

Мишци напрягат гребците неистово,

порят вълните насрещни.

 

Черни под вятъра, люшкат се мачтите,

в плам – капитанският мостик.

Скверни проклятия, близо е плячката,

знамето –  с череп и кости.

 

Бди капитанът до руля, на рамото –

кацнала златна химера.

А пък сърцето му – камък е, камък е,

взорът му търси неверник.

 

Идват гяурите, носят се с бурята,

дим канонаден и саби!

Тежки велможи под кожи самурени

падат уплашени, слаби.

 

Късно е, късно е, пръстите – в пръстени,

плячката скъпа не пускат.

Веждите –  свъсени, скули – небръснати,

с пръски от кръв андалуска.

 

Милост ще търсят бойците на дъното,

милост морето не дава.

Ярост стаена  –  в платната опънати,

флагът пиратски отплава.

 

... С белег жигосан е сводът над Босфора –

Златният рог на луната.

Сякаш от фосфор са белите мóстове,

вият снагá над водата.

 

Блясъци сърмени над калдъръмени

улички – звездна покривка.

В тихо пристанище  –  покриви, мамещи

блудни души за почивка.

 

Гасне миражът, потъва в забвение

с месец линеещ – на косъм.

С изгрева кървав към ново сражение

в устрем лети Барбароса.

 

 

11.10.2020

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
CO-вид – 38. Цветовете на хаоса
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67
Проза » Фантастика и фентъзи, Други
Енциклопеда се клатушкаше по хълма. По черупкообразния му гръб пробягваха звездни отблясъци. Изтежко пристъпи към тях, застана до колата и завинти коренчето си в земята, за да се навечеря.
Клифърд Саймък, „Човекоядци“
Остров Кефалония, Свят Делта, 16-ти век
– Тай, ти ли си това? Къде ме носиш? – Джи ...
  771 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Може би трябва да уточня, че аз, за разлика от д-р Мелъди Райт /една от по-скорошните ми героини/, не владея турски☺.
  • Петре, ИнаКалина, радвам се, че стихотворението е предизвикало образи у вас, значи е въздействащо. Дочка, вдъхновено е от една песен, която съм приложила към частта "Хайредин Червенобрадия" - https://www.youtube.com/watch?v=P10gp8vlfTY. Там има кадри от филма "Великолепният век", където един от героите е Барбароса. Филма не съм гледала, но песента предизвика у мен асоциации и написах стихотворение. Не съм я приложила и тук, за да не се повтарям. Благодаря ви!
  • "... С белег жигосан е сводът над Босфора –

    Златният рог на луната.

    Сякаш от фосфор са белите мóстове,

    вият снагá над водата."

    Много красота открих тук! Като във исторически филм. Браво!
  • Пищна гледка, оживя!
  • Страхотия! Много образно и живо, а подборът на думите е...
    Представих си го този бой, и златото и уличките тесните на Истамбул. Свят, в който сме били някога.
Предложения
: ??:??