Ний всички пешки сме, да пешки –
парчета плът пропити с грешки.
А някои се имат други –
корони носят с изумруди.
Качили са се на Майбаси
и вътре подредили маси.
Облекли са се в Прада, Гучи
и чакат чудо да се случи.
А трети пък са се оплели
в недостижимо висши цели
и гордо стиснали юмруци,
да надживеят пра-правнуци.
И всеки другия ще смаже,
та по-високо да покаже
колите, новите си дрешки,
или умът си – свръхчовешки.
Ех пешки, пешки, дребни пешки,
участваме във общи смешки.
Недейте все се изживява,
с на Платон и Рокфелер слава!
© Данаил Таков Всички права запазени