Не вярвайте на обещания, когато
прошепнати са в края на сезона,
когато си отива с листопада
рисуваната в пясъка икона.
Не вярвайте на тези обещания,
дочути през мъгли навъсени,
когато зимните си дрехи стяга
душата и последно грозде къса.
Не слушайте сърцето си, когато
удавено крещи в морето.
На своето отиващо си лято
да вярва е готова безрезервно.
Защото думите, които то ще чува,
ще бъдат всъщност ехо от вълните,
ала отчаяно навярно ще се втурне
да плува в ледопада на мечтите си.
© Павлина Гатева Всички права запазени