Писмо в бутилка...
Поредното въртене на Земята
Светът със плаща на нощта загърна,
на хоризонта бе подпряла се Луната,
а вятърът си тръгна, но се върна...
Морето бе почти успокоено-
едва-едва разпенено в прибоя,
навременѝ една вълна връз мене
разбиваше се с поздрав от безброя...
... И както си вървях в нощта разсеян
видях- морето нещо да кандилка-
учуден спрях, наведох се над нея: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация