По островите в Южните ширини́...
На залезът вълшебството когато
подпали облак, скочи Океана
внезапно залюлял вълни, богато
обагрени от страст необуздана...
А ветрове разбунени нахлуха,
та разлюляха вихрено водата...
За малко спряха, просто за разтуха,
а после разпиляха Светлината...
Подгонени от лудналите хали
люлееха се огнени вълните,
а идващата нощ над нас запали
и полюлей разкошен от звездите...
Красиво бе!... Почти невероятно!...
Небето... Океана... Тази вечер...
И Залезът с разпръснатото злато,
и със Мечтата, сбъднала се вече...
Самотна появи се и Луната
и лунногрива очерта пътека,
по нея се затича Светлината --
неóбичайно пъргава и лека...
Миражно фар далечен ни подмами,
а гравитацията му влечеше
съвсем реално, властно, без измами
и мисълта ни все натам летеше...
... А Островът изкочи от легендите,
на залеза чернееха се палмите
и право от звездите, ненагледните,
от ангели огласяха го псалмите...
В разжáрена от залеза лагуна
играеха в любовен танц делфини...
Там вятърът трептеше с нежна струна –
в мелодии с душите доловими...
На фона на небесната флотилия
чертаеха се силуети странни,
а на мускат, какао и ванилия –
повяваха и ветрове уханни...
Посрещнаха ни гъвкави момичета
облечени с цветя и със желания
и във светът им малък, екзотичен --
страстта разпрати огнени послания...
Люлееше се Океанът вечен
във ритъм от Стихиите наложен,
а някъде в тропическата вечер
проплакваше китара с тон тревожен...
Тук Времето навярно беше спряло
в неспирния си бяг към Необята,
останало в невинното Начало
преди Грехът да се всели в телата...
... Но във нощта, която предстоеше
в изящната екзотика на Юга,
надявахме се ний: Грехът да беше
напълно наша, прелестна заслуга...
19.08.2021/Едно време в южните ширини́
© Коста Качев Всички права запазени