Madeleine
47 резултата
толкова обич има в тая раздяла,
че чак се вбесявам
и се чувам да крещя:
„сигурна ли си, че си отиваш?”,
поспри за малко, чакай, ...
  678 
Сърцето ти е къща на ужасите,
пред вратата му надпис:
„На своя отговорност влизайте”,
вътре е пълно с призраци
на предишните ти възлюбени, ...
  582 
Като преживяла катастрофа
отново зад волана,
като избягала ешафода
пред магазин за въжета,
като бивш алкохолик ...
  675 
какъв е смисълът от прошка,
когато има за какво да се прости,
счупеното си остава счупено
независимо, че е сърце,
знам, ще кажеш, че съм крайна, ...
  688 
зад решетките на миглите ти,
аз отивам на свиждане
с мое минало отражение -
усмихнато като лято,
както в нощта, когато ...
  590 
от утре ще го опитам
това нещо с обичането
в по-малки количества -
да не ти разказвам деня си,
да не подскачам от радост, ...
  648 
Баба казваше, че малките камъни обръщат каруцата. Не знаех за каква каруца става дума, но ме беше страх, че ще се обърне, затова всяка сутрин си оправях леглото, сгъвах си пижамата и прибирах чехлите - изчиствах камъчетата.
Продължавам всяка сутрин да си оправям леглото, да сгъвам пижамата, да приби ...
  1507 
Вече няколко години, откакто влакът не е мой втори дом и усещането, че всички влакове на света пристигат и заминават без мен е все по-натрапчиво. Не е ли странно как един влак е едновременно заминаващ и пристигащ – всичко зависи от това на коя гара сте. А това го прави и идеален за писане – може да ...
  1404 
открадни ми роза
а пък аз на прах
листата й ще стрия,
него ще затворя
в медальон, във който ...
  658 
Аврора знаеше, че той няма да дойде, но въпреки това си поръча още една чаша „Пино Ноар”, извади цигара и продължи да гледа през прозореца към падащия сняг на улица „Париж”. В заведението влезе млад мъж в светло-сиво палто и забеляза червенокосата дама да се опитва да си запали цигара. Опипа джобове ...
  1426 
Всичко, което прави той, е едно малко чудо - начинът, по който седи, опрял лакът в коляното си, небрежността съчетана с предизвикателството, които образуват цвета на очите му… Като студенти, ни учеха, че такъв цвят се получава като смесим червено и черно - като романа на Стендал, въпреки че никога н ...
  692 
Проклет да е тоя ангел,
дето ти хвърли сърцето на пътя,
че аз се спънах и го намерих
и оттогава му бера грижа,
и не спя да те мисля, ...
  712 
- Повече няма да пътувам с теб! – Калина сви юмрук на хълбока си - Няма влак чак до утре!
- И? Ще останем в апартамента на брат ми...
- На брат ти! – прехапа устни.
- Споко, той не е там. – Бети взе чантите и тръгна към такситата.
- Сигурна ли си? ...
  826 
Колко често срещаш човек,
който носи частица от теб?
Кажи ми, че е всеки ден!
И колко често съдбата ти дава
пети шанс да поправиш раздяла? ...
  728 
Ако стените имаха памет, тази църква трябваше да е кръстена на нас. Щеше да бъде нещо като: „Света Грешка Повторичица” или „Свети Влюбени Непостоянни”.
Тази църква ни е виждала в ситуации, в които никоя църква не трябва да вижда двама души. Като когато прекъснахме сватбата на братовчедка ти, защото ...
  721 
хайде да се престорим
на по-млади (и луди)
като в нощта, в която
се влюбихме
ти ще говориш за музика, ...
  692 
Любовният ми статус – отново свалям на телефона си песните, които преди години изтрих, защото ми напомнят за него. Телефонът ми е най-големият неверник – на него има място за песните, които свързвам и с бившите, и с настоящата си любов. Иронията е, че всичките гаджета са ми проверявали есемесите (са ...
  1303 
Ако те преболедувам,
ще трябва да спра да пия,
да ям сладко късно вечер,
да плача на тъжни песни.
Няма да имам оправдание ...
  615 
Ако мълчанието ми
можеше да говори,
щеше да крещи.
Любимите му фрази:
"Обичам те" и... ...
  664 
Ден след ден през мен минават –
стотици дни далече съм от тебе,
времето – това фатално разстояние,
подминава спомените като гари.
А понякога така ми се пътува ...
  753 
Сърцето ми се сби със разума
в онази селска кръчма.
Разумът разби в него
маса разочарования,
сърцето го замери ...
  641 
Учителката в детската градина ни приканва да играем на герои. Правим си щитове от гланцови блокчета, магически пръчки и наметала от покривките. Пита всеки от нас каква е неговата супер-сила. Дарин иска да е Супермен, Калоян иска да изстрелва огън от очите си, Анита си е направила магическа пръчка от ...
  957 
Подът на банята е виждал повече разбити души и прекършени надежди отколкото котлите в Ада някога ще видят. Ако съществува, разбира се. За пода съм сигурна. Той е особен вид ад. Там отиват един особен вид грешници – провалилите се. Най-сетне и аз стигнах там. За миг се почувствах като героят на Дамян ...
  1838  12 
Сърцето му е гробище
за такива като мен.
Раздялата е възкресение,
ако си достатъчно смел
да вярваш в разлюбване, ...
  567 
Където има дим, има и огън.
Поне така казват.
Ти стоиш срещу мен,
а димът между нас
замъглява разсъдъка ми ...
  1011 
Не чу молитвите ми Бог –
да ме направи Ева –
вярна, покорна и блага,
готова да дава, дава, дава...
Вятър ми сложи в душата, ...
  643 
Сряда следобед в книжарницата имаше двама души – възрастен мъж, който се отбиваше да разгледа книгите почти всеки ден и младо момиче, което очевидно убиваше време до срещата си, тъй като често поглеждаше през прозореца. Спокойна, че гостите ѝ няма да имат нужда от нея, Марина се отпусна зад бюрото с ...
  756 
Само да чуя ключа във вратата,
ще усиля музиката и ще запаля цигара,
ще се обадя на всички приятели,
/които не одобряваш,
ще пием шоколадово вино, ...
  638 
Апокалипсисът се случи тихо,
на втория етаж, кв. „Надежда”.
На балкона Тя пушеше цигара
и чакаше любимия
(както би очаквала амнистия). ...
  590 
Анита стоеше пред отвореният хладилник и знаеше, че каквото и решение да вземе, то ще промени завинаги живота й. Там, на втория рафт между пакетираните моркови и купата от сладолед пълна с макарони, стоеше кадифена кутия, а в нея бе причината тя да замръзне. Погледна към хола, където преди минута Ма ...
  833  10 
Ако се обърнем назад и правим по една крачка във времето за всеки ден, след 365 дни ще сме на съвсем различно място. Моите стъпки ме отвеждат в сива стая, която е студена дори през лятото. Може би самотата е нещо, за което всеки от нас има определение. За мен тя е вечно подредена единична стая. Без ...
  1540 
Момичето, в което ти се влюби,
няма нищо общо с тази тук,
горя сърцето в сто заблуди
и не догаряше напук.
Превърна се в парче олово ...
  717 
Заключена в подземията на сърцето ти,
промъквам се в тайните ти сънища
и крещя, че няма да ме имаш:
„Ти няма да ме имаш! Чуваш ли?”.
Това е моето възмездие ...
  579 
За Таня* Михаил знаеше, че винаги глади дрехите си, обича да прави всичко по правилата и се страхува от паяци. Самият той „по правилата” бе правил две неща – домашното в трети клас и тази любов. Затова имаше план за вечерта – вечеря, разходка край реката и наблюдаване на метеоритния дъжд. Спряха на ...
  961 
На пръв поглед напълно обичайна гледка – познати, приятелки, съседки събрали се на чаша топло кафе, за да се оплачат от мъжете и да се похвалят с новите си обувки. Две жени пият кафе – най-обикновеното нещо на света.
Трябва да мразя жената до себе си. Наблюдавах я как къса хартиената опаковка на зах ...
  836 
Ако познавахте Анна и Владимир, нямаше да се учудите, че умовете им не са на една вълна. Тази вечер, например, докато танцуваха на годежното ѝ парти, Владимир си мислеше за вълци, а пък Анна – за дефиниции. Сами разбирате, че подобно връзка не би просъществувала за повече от песен време. Може би зат ...
  832 
Две очи ми бяха клада,
вещицата в мен предадох.
Хвърлих вехтата си шапка,
наметалото, метлата,
в казана вече правя сладко ...
  675 
  Романтичните приказки и вярата в звезди бяха оставили белези в душата му също както акнето бе оставило следи по лицето му, но си бе отишло безвъзвратно с младежките години. Тези наивни признаци на младостта той третираше като болест, която не може да се излекува, но все пак симптомите ѝ можеха да ...
  1340 
Понякога октомврийският вятър, освен листа, довява и неизбежните въпроси за това как и защо нещата се случват по начина, по който се случват. Откриваме се в средата на двор, с леген с пране в ръцете и куп тревоги в душата си и няма как да не си зададем въпроса как сме се озовали тук. А след това си ...
  690 
Всички ние носим в сърцата си неща, за които другите не биха предположили. Скъп спомен от детството, карта на мястото, където заровихте снимката на първата си любов; късчето съвест, което забравихме, когато излъгахме за пръв път; педантизмът да оправяме леглото си, защото сме го оставили така при но ...
  2178 
Предложения
: ??:??