25.09.2008 г., 22:55 ч.

По-тежък от вятър... 

  Поезия » Друга
1864 0 38
В очите на баба съм виждала татко,
удавен в дълбоката паст на сълзата й.
Голям като вик и студен като замък.
По-дребен от слънце, по-тежък от вятър...
По устни от восък се стича усмивка,
отлята в калъпа на някое вчера...
На двора се клати щастливата люлка,
а дядо на кривата пейка е седнал:
посреща луната и пали светулки,
които се хилят и хапят злодейски
в лулата му. Пълна с ръждиви кошути.
Минава комшията. Сяда до него. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Предложения
: ??:??