15.09.2018 г., 9:34 ч.

Почти любовна история 

  Поезия » Философска, Друга
747 8 15

Оглеждам се. Наоколо – небе.

Подпира го ръбът на планината.

Светлее изтокът. До тук – добре!

Да, птиците кълват от тишината.

 

Подобно хлебна пита тя се рони

и някакво си псе я глътва цяла.

Кълвач преглежда орехови клони.

Аха! Ей там го дебне котка бяла.

 

Но орехът внезапно изкрещя

и вятърът, уплашен се събуди.

Протегна се. Кълвачът отлетя.

А котката? Къде е той се чуди.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??