1.12.2010 г., 0:22 ч.

Под купола (на небето) 

  Поезия » Друга
5.0 / 3
866 0 7

За надежда и за смелост няма възраст!

Няма граници за доблест и за чест!

Парашутните им куполи, разпръснати

от прелитащия горе самолет,

са поели по пътеката на славата.

Ала не за слава мислят в този час!

Тяхната безропотна отдаденост

пази денонощно всички нас.

В тях гори духът на мъжеството,

помислите - винаги са чисти!

Истината  тяхна е доброто!

Смелите мъже – парашутисти!

© Мартина Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми! Човек трябва да живее без граници, без правила...под купола на небето. Поздрав!
  • Марти, Марти, лудо-младо,
    пак се скиташ в небесата.
    Дал по либе люто страдаш
    или е обратно,
    но е сладка песента ти.
    Поздрави!
  • Благодаря приятели!
  • Казала си го чудесно!
    Това е!!!
  • Я ми припомни кой беше казал, че "рискът е солта на живота"?
  • добре написано. според мен (на небето) може да се махне, защото е пределно ясно.

    Иначе поантата може би не я схванах, но то пък кога ли съм имал поглед за такива неща...
  • Атавистичните ти копнежи са се материализирали в този стих, Мартина. Човек е птица. Поздрав. Добре дошла отново. Барона
Предложения
  • Когато си отиваш съм сама, два гълъба на устните ми плачат и всички необичани цветя на мене са нареч...
  • Тя е другата, зла, непокорна. Аз се будя, сънят ми се губи. Пише тя стих, след стих неуморно, с дъжд...
  • Вкъщи Ела в живота ми, ела! Не стъпвай плахо, ами влизай, посрещам те с - Добре дошла, а ти не стой!...

Още произведения »