Кратък е денят! Все не достига…

Не е като да съм на двадесет и пет…

Но днес  ще подаря сама на себе си

един-единствен ден! Да сложа ред!

Да измия тъгата, заедно с чиниите.

Да подредя шкафа и приоритетите.                                        

Да изтрия  в огледалото годините

и грижите си да сваля от плещите.

Кратък е денят! Все не достига

в торбичка да сбера проблемите.

Здраво да ги завържа на възел.

Бял ден да не видят, проклетите!

Кратък е! И някак в безнадеждност.

А мъничко му трябва, за да е вълшебен.

Не стига обич! И крещим за нежност.

Без обич на кого ли си потребен?

Ето, до лакти запретвам ръкави.   

Хляб омесвам, надеждата да храня.

Да я посея с препълнени длани.

Да покълне там, където я няма.

Подарих си ден. Сама на себе си.

От утре започвам на чисто…

Даниела Виткова

16 април 2021 год.