Не доживях до тоя мил момент –
сам да ценя проклетата си дарба.
Поетът се превръща в монумент,
когато почне много да си вярва.
До днеска не свъртях и пукнат лев
от трите ми дузини светли книги.
И стихчетата пиша си ги с кеф! –
тъй както пеят летните авлиги.
Бедняк последен, тъй ще си умра.
Това е толкоз просто и логично.*
С един колчан от птичите пера! –
с които казах – и подписах всичко. ...