Полека, полека...

29.10.2024 г., 16:31 ч.

Поезия

144 3 2

Полека, полека олеква небето вечерно.
Звездите - печати от восък, го крепят.
Болезнено мъдра, безмилостно щедра-
луната е бледият дом на крилете...
И живо, и млечно за тях се завръща покоят.
За после остават единствено късите думи.
За после остава зелената сянка на бора,
която с иглички почесва съня
на трептящия въздух.
А вълци разплитат кожуси до бримка и косъм,
не дават на воя посока и памет да хване,
танцуват безкръвно хоро покрай буйния огън,
сменили чрез воля и нрава си в гладния навик.
Полека, полека...
и там е различна водата
от нежност, която се учи безкрая да води,
която решава, че капчица с капка -
сравнени, са много еднакви,
а ласка е дозата.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

RainaVakova

2024-10-30T11:48:09+02:00

Благодаря ти, Доче сърдечно! Благодаря на всички за прочита и отношението Бъдете вдъхновени!
Довереница (Дочка Василева)

2024-10-29T23:31:36+02:00

"За после остава зелената сянка на бора,
която с иглички почесва съня
на трептящия въздух."

Като приказка за хлапета пораснали
между капките,между спомена, между думите
се провира горчива носталгия
по отлетялата, бивша другост...

Това усетих...