14.06.2009 г., 22:03 ч.

Полировачът на кристали 

  Поезия » Друга
5.0 / 4
1328 0 10
Той живееше отдалечено,
в градче
в едно съвсем отдалечено време,
но не чак толкова, често,
понеже
всъщност – по веднъж в годината,
на гимназията на най-високия комин
пристигаха
семейство щъркели, които нарушаваха
щастливо
неговото ежедневно усамотение,
в което той ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Радулов Всички права запазени

Предложения
  • Надвесени мои тополи, как шепнете скрито в нощта, във ромон неспирен прибоят на вашите дни отшумя. К...
  • Аз си отивам само по веднъж. Недей ме следва, стъпките ми парят. Прохладата на плачещия дъжд пътека ...
  • Понякога усещам, че те губя - до мене уж си, а не знам къде си? Внезапно ставаш някак друга... Изчез...

Още произведения »