* * *
Помните ли онази пролет!?
Онази гъвкавата приказка!?
Онова предчувствие и свободно лутане
сред маркирани шосета,
разтварящи портите на магистралата!?
Тогава имахме крила на ангел.
Имахме весели мигове,
радостни усмивки,
лъчезарни миграции
и животворни пародии словесност.
А сега?
Всичко е клопка!
Капан на съдбата!
Закована летва върху миро!
Катедрален молебен
за жертвоприношение
в безкрайния лабиринт
на живота и смъртта...
© Янислав Иванов Всички права запазени