Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
6.12.2021 г., 10:49 ч.  

Поплачи, поплачи, поплачи 

  Поезия » Пейзажна, Друга
338 4 5

Тихо пя, тихо пя, тихо пя,
цяла нощ този дъжд, под носа си
и последните тъжни цветя
със светулково сбогом поръси.

 

Да заспят, да заспят, да заспят,
като мантра повтаря, приспива.
Идва зима и белият цвят,
ще направи смъртта им красива.

 

Поплачи, поплачи, поплачи,
имаш, зная, стотици причини.
Топъл чай и любов в две очи

и тъгата ти, знай, ще отмине.

 

Но дори, но дори, но дори,
да е тръгнала тъжната есен,
кленов лист – светофарът гори,
от рефрена дъждовен унесен.

 

Кал и мрак, кал и мрак, кал и мрак,
но градината, зная, отглежда
млади кълнове, чудото пак
ще разцъфне напролет. С надежда.



 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Вики.
  • Винаги ще разцъфне! Поздрави!
  • Благодаря, Мини! Нищо чудно, че си прегладнял, Юрка, с моите диети. Е, направо уцели десетката, сенсей! Като сврака съм по отношение на бижутата. Но... Първо съм безценна (умря циганката, която ме хвалеше) и второ, левчето отпада като вариант, защото имам алергия към неблагородни метали. Цял живот си ходя без часовник.
  • Поплачи,
    поплачи,
    поплачи...
    Пророни златни сълзи
    и на нея ти подари
    колиета и с тях обеци...
    Погледни етикета й ти -
    цена днес почти всяка си има.
    И заронвай отново сълзи -
    остави,
    остави,
    остави...
    В магазина за левче
    ги има...

    Хареса ми, но най-напред това ми хрумна при заглавието. И не се сдържах - поетично разстройство памперс не задържа.
  • "но градината, зная, отглежда
    млади кълнове, чудото пак
    ще разцъфне напролет. С надежда."

    Ако не е тази надежда, колко сух и безпътен щеше да е животът ни!
Предложения
: ??:??