juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
25.11.2008 г., 9:08 ч.

Поредна роля 

  Поезия
679 0 6

                               Не е дъжд, и цветята са митове,

                               преразказани в цветни истории,

                               чезнещ път, смътна сянка на минало,

                               тихи стъпки, неидващи хора.

                               Нещо чака... Дали ще се случи?

                               Тротоарите в бяло са стегнати,

                               счупен сън, отминаващи звуци,

                               се разбиват в безброй отражения.

                               И мълчи тишината. Неискащо.

                               Ражда сенки нощта и забравя ги,

                               самотата е близо, докосващо,

                               бърза влак към пропусната гара.

                               Светлините угасват изгарящо,

                               събуди се и с пръсти запомняй ме,

                               още миг, кратък миг на отдаване,

                               свършва бързо в поредната роля.

                                   

 

                                 

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??