Не ми остана нищичко опазено.
Лисици раждат в сламената кошница.
Преливам виното като на празник
за бившите сражения и мощите им.
Налага ми се често да умирам
или да се побирам в горди срокове.
Комплексите им няма да избия,
синджира дърпат силно еднооките.
Ни вечности, ни истини им трябват.
Спокойствието в тях ме натъжава.
Завършва суетата им със сватба,
а после сто развода я поправят. ...