26.07.2018 г., 9:55 ч.  

Последният трен 

  Поезия » Философска, Друга
674 7 9

Във последния трен,
на последната гара
от последния път,
тя погледна към мен.

Под седалката пари, 
а стените кънтят.

 

Казвам: "Време е вече,
всички слизаме тука!
Гледай, влакът гори!"
И да тръгна понечих,
нещо взе да бълбука,
май че въздухът ври...

 

Във последния трен,
на последната гара
от последния път,
тя погледна към мен
и ми каза: "Не вярвай,
че искрите болят!

 

Този път не е наш,
даже аз не съм тук,
даже ти не си ти!
Влакът просто е страж -
щом стопи се гюрука
всички ще полетим..."

 

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Руми!
  • Поздравления, Меги! Хубаво е!
  • Благодаря ви, приятели!
  • Невероятен стих, Меги!...Всички сме пътници на този свят...И никой не знае кога ще му кажат да слезе... Да бъдем благодарни за всеки ден живот на земята и да го пропиляваме...Поздравления за новата творба!
  • Ще спечелиш,Меги,ще спечелиш-ако не днес,утре...Толкова хубаво пишеш и нека винаги да ти е празнично!!
  • Благодаря ви, скъпи приятели! Ели, радвам се на посещенията ти защото винаги получавам поздравления за някоя награда (въпреки, че не съм я спечелила). Но пък ми става едно празнично!
    За съжаление, сонетът ми не успя да се пребори в за отличие в този конкурс, но все пак благодаря!
    Прегръдки!
  • От къде са стигнали тези добри новини чак до Ели в Америка, а ние да не знаем нищо? Я разкажи повече, похвали се за наградата, момиче! Бива ли така?!
  • Хубаво!
    Честита награда в конкурса за сонет, Меги!
  • Точно така се чувствам тази сутрин!
Предложения
: ??:??